17:25 – все още текат sound checks. Поляната се напълни със симпатични млади хора. Вали лек дъждец, но изглежда не плаши никого.


17:55 – Дъждът премина. Поляната е пълна с весели хора. На сцената излизат главните организатори Васко и Милена.
19:30 – Ajabez
И все още сме съобразно програмата на фестивала!



19:46 – два опита за хакване на компютъра, с който излъчваме от поляната. Неуспешни, разбира се
20:00 – Кирил Маричков (с Пешето – китара)





















Доста от участниците (а Валди Тотев абсолютно наложително) не е зле да си намерят по един календар. Годината е 2010-та.
Приятелю, говорим за музиканти, които са били приятели на Гошо Минчев и много от песните са негови, някои отпреди 30 години! Нормално е стилът да е ретро.
Затова се канят пък младите групи – да покажат какво могат днес!
Жалко… това което виждам са отмиращите мигове на българския рокенрол….
Стари момчета и момичета с вехти якета както едно време… къв пример бе братче, няма кой да ги чуе от дива чалга и въртене на гъз…
Направо ми се реве, няма нищо ново и стойностно а и кой да плати за тва, след като всичко иска да слуша цици и русо (не съм сбъркал думата) , а всичко готино е старо и забравено.
Гошо си отиде, пичовете дето свирят по пъбовете за по 2-3000 лева на вечер цялата група от 4 човека ( кви пари да живееш, камо ли да правиш музика) и после някои просто си отиват.
Майната му и живот. Ше слушаме Данчо Караджов как пее, че Рони Дж. Дио му е приятел от години … нали се сещате кви глупости се произвеждат… Май ще минаваме на чалга.
Бог да го прости БГ Рокендрола!
Приятелю, това е само твоето мнение! Човек вижда това, което реши! На „Цвете за Гошо“ традиционно идват хиляди софиянци, семейства, деца, кучета, балони, бира и кебапчета, изобщо веселба на поляната! Това е, което Гошо обичаше най-много – щастливи млади хора, и слушат неговата музика. Какво повече от това в противовес на чалгата?
Но сега, ти ако ще минаваш на чалга, твоя си работа. Това е идеята на свободата – всеки да си харесва каквото си иска. Върви при силиконовите кукли и им късай салфетки, на поляната ще се веселим и без тебе. Жалко, разбира се!
Що се отнася до „стари“, що не си направиш труда да разгледаш снимките? Ако No Frames или Ajabez ги наречеш стари… За „Силует“ пък да не говорим – толкова млади, а свирят вече от 10 години по света и са супер професионалисти!