Не зная как стана, но вчера на тавана,
съвсем случайно открих
една доста стара, олющена китара
и да я хвърля реших.
Посегнах да я вдигна, но точно да я стигна,
чух един тих гласец
да казва: “Моля те, недей, изпей ми “Йестърдей”,
нали твърдиш, че си певец…”
Усетих, че треперя, че не мога да намеря
вратата, да избягам навън
Докоснах си главата, ощипах си ръката,
убедих се – не беше сън!
Занесох я вкъщи, а тя се намръщи,
каза: “Защо ме водиш у вас?
Заведи ме поне на едно турне,
ще видиш, целият свят ще заговори за нас!”
Ех, друг е животът с китара,
а тази, понеже е стара,
непрекъснато ме кара нови струни да й сложа
и за бъдещето си да спра да се тревожа…
Ех, друг е животът с китара,
а тази, понеже е стара,
помни времето на Ринго, Джордж, Джон и Пол,
моите учители по рокенрол…
Вечерта се върнах рано, взех лист и на коляно,
писах песни – изобщо не спах!
На следващия ден, макар и малко уморен,
пред китарата ги изпях
А тя, горката, въздъхна и веднага се пъхна
сама в моите ръце
Като влюбени бяхме, пяхме и се смяхме,
цяла нощ от сърце…
Ех, друг е животът с китара,
а тази, понеже е стара,
непрекъснато ме кара нови струни да й сложа
и за бъдещето си да спра да се тревожа…
Ех, друг е животът с китара,
а тази, понеже е стара,
помни времето на Ринго, Джордж, Джон и Пол,
моите учители по рокенрол…
