Гошо бързаше. Знаеше, че няма да му стигне времето, бързаше да живее, да пее, да пише…
Абониран за почти всички вестници, слушаше по няколко радиостанции. Едновременно във всяка стая в апартамента му работеше по едно радио, в коридора също, няколко видеа записваха различни TV програми… Интервюта, новини, филми, концерти… Обичаше да усеща събитията и да не изтърва нищо от голямата суматоха на промените. Вреше и кипеше с проблемите на времето. Вярваше, надяваше се, дерзаеше от сутрин до вечер, искаше с цялата си душа да вдъхне вярата си на хората. Така даваше упование на онези, които дръзваха да теглят шут на робството.
Още преди да го познавам лично ми даде сили да остана и да правя блус. Успя да разчупи нормите на безобидната сладникава соц-естрада и остана в историята с най-прочуствени балади.
Малко преди да падне стената, успя да издаде плоча с авторски песни “бг рок”. После по митингите си изпя душата. Там изживя време на ентусиазъм и еуфория, сравними само с големите фестивали в историята на рокендрола… Изпълни си детската мечта да има собствена рок група и събра “Стари муцуни”. Тогава обаче започна и най-голямото изпитание. Погледна смъртта право в очите и благодарение на лекари-вълшебници успя да изживее може би най-сладките години от живота си и въпреки тази безмилостна атака на съдбата, въпреки нарастващата просташка-кафанско-водевилна-порно-воайорска-мутро-робска-менте-текезесе-суб култура, загърната в мазни жълти вестници и окичена с ланците на бг шоуто, въпреки че пазарът нехаеше за него и такива като него, бате Гошо написа и изпя най-нежните и най-смелите песни в новата ни история. Издаваше албум след албум “Стари муцуни”, “Сам на бара”, “Аз отново избрах”, “Равносметка”, “Бяла тишина”, “История с китара”… С помощ от приятели, които съзнаваха, че влагат парите си в нещо, което не се продава, но ще остане. Организираше концерти, фестивали и остави такава светла диря на небосклона, че кой знае колко време ще е нужно на народеца ни да осъзнае неговата музика и да усети гордост от това да бъдеш сънародник на рицаря на достойнството, честта, бунта, свободата, надеждата и любовта – Георги Минчев.
Бате Гошо отлетя без време, но с усмивка и сега с някое екзотично (безалкохолно) питие, китарка на едното коляно и Janis Joplin на другото ни представя на вечния “in memoriam blues’n’rock’n’pop’n’roll” world festival. В акомпанимент на Jimi Hendrix, Elvis Presley, Louis Armstrong, Brian Jones, John Bohnam, Bob Marley, John Lennon, George Harrison, Stevie Ray Vaughan, John Lee Hooker, Ray Charles… Аспарух Лешников, Стефан Воронов, Леа Иванова, Бъндарака, Людмил Георгиев и още много знайни и незнайни оркестранти на райския оркестър, с които е гордост да си съпричастен. А да чуеш тяхната музика, е истинска привилегия.
Васко Кръпката
30.10.2005
