Сега, когато албумът е вече готов, си давам сметка, че е един от най-дълго записваните в историята на Българския рок. Записите се проточиха от 1996-а, та чак до 1999 г. Спомням си разговорите с Тошко Лечев, брата на Иванчо. Той ме убеждаваше, че не трябва да изчаквам Муцуните, че трябва да направя нещо ново, мое! В крайна сметка музикантите се оказаха същите, с които обикновено работя: Иван Лечев – китари, Ивайло Крайчовски – бас и Георги Марков – барабани и перкусия. Липсва само Пеци Гюзелев и Старите муцуни щяха да бъдат в пълен състав. Но не би! В един от записите свирят момчетата от браса на група Акага и то като за последно! Те и ми припяват, за което съм им безкрайно благодарен. Мишо Шишков и Кръпката също ми написаха по една песен и за сетен път се убедих, че са страхотни професионалисти. Джони Пенков пък ми направи едни веселяшки анонси за двете “казармени” парчета. И накрая още нещо. Щастлив съм, че след като през лятото още веднъж прескочих трапа, мога да Ви предложа нещо чисто ново, различно от това, с което свързвате името ми. Благодаря Ви затова, че си купихте този компакт диск и се надявам, че ще Ви допадне.
ИСТОРИЯ С КИТАРА
- Приятели, помагайте – м. Георги Ат. Минчев
- Добра душа – м. Иван Лечев – Петър Гюзелев
- Въпроси – м. Петър Гюзелев
- анонс – Джони Пенков
- Пред щанда за кефали – м. Георги П. Минчев
- анонс – Джони Пенков
- Хляб и мармалад – м. Георги П. Минчев
- Уиндсърф – м. Васко “Кръпката” Георгиев
- Няма любов – м. Иван Лечев – Ивайло Крайчовски
- Шило в торба – м. Иван Лечев
- Много лошо, Гошо – м. Михаил Шишков
- Филибето – м. Георги П. Минчев
- Моят блян – м. Георги П. Минчев
- История с китара – м. Георги П. Минчев
- Бизнесмен – м. Константин Бахаров
всички текстове – Георги П. Минчев
продуцент – Константин Бахаров
муз. продуцент – Ивайло Крайчовски
Музикантите, записали този албум са:
Иванчо Лечев – китари
Ивайло “Пиф” Крайчовски – бас
Жоро Марков – ударни
Мишо Шишков – хармоника и Добро (11)
Маринчо, Жоро, Джоджо и Смайли – брас (5)
Посвещавам този албум на всички мои приятели, а приятели, слава Богу, имам много! На братовчед ми Гомби, който написа песента, с която стартира кариерата ми – “Свят без любов”, а сега ми подари “Приятели, помагайте”. За съжаление Гомби не доживя да види албума – през август 1998 г.почина в емиграция в Швеция. Бог да го прости! На професор Бусарски, на когото на 15 юли 1999 г. поверих за кой ли път черепа си и той ми го върна подобрен! На Стефан, Румен, старша сестра Лидия и изобщо на целия персонал в Неврохирургията на Александровска болница, които така ме глезиха, че веднага след изписването си успях да довърша албума “История с китара”. На сестра ми Марина, която беше до мен в най-трудните моменти. На Тошко, чиито съвет изпълних и вместо да чакам Старите муцуни да се натуткат, взех, че направих записите. На Иванчо, Ивайло и Жоро, чиито труд и идеи не бих могъл да изчисля в пари. На моя приятел Косьо, без чиито съвети едва пи щях да постигна и половината от това, което сега държите в ръцете си. На майстор Геро, чиито мастеринг “финализира” проекта. На моите стари приятели Панчо, Кирчо, Гуто, Бакала и Божката, които непрекъснато ме ръчкаха да бачкам. На Елена и Роси, които бяха истинското ми вдъхновение. На Даниела, която през 1987 г. напук на всичко и на всички ми подаде ръка. А вече бях на 44! На вярната Ирен, която така организира финансирането, че искри хвърчаха. На приятелите ми от СДС, които върнаха и на мен и на целия този наплашен народ вярата в доброто. На милия Джони, чиято Коледна картичка ми стопли сърцето тогава, когато ми беше най- тежко – през зимата на 1971-а, а сега успя да обогати съвременния български език с новата дума “отслушвам”… Но като си помисли човек, че вече съществува “отсервирвам” или “отпочвам” – защо пък не? На всички мои предишни съпруги и сегашни и бъдещи гаджета, които въпреки, че понякога ме карат да полудявам, все пак и ме вдъхновяват.
С две думи – на Вас!
