Преди години, когато
rock-n-roll-ът беше млад,
и да се свири на китара
не беше още занаят,
Созопол беше малък град,
а аз певец световно непознат.
Блажени години,
rock-n-roll-ът беше млад.

Три акорда на китара,
леко дрезгав глас,
и покорявах сърцата
на момичетата в нашия клас.
Всички казваха за мен:
“Под щастлива звезда е роден!”
Блажени години –
rock-n-roll-ът беше млад.

Колко нощи във Созопол
сме пяли до зори,
Колко сандвичи сме яли,
нямахме пари.
А без пари не пускат в ресторант
дори и най-добрия музикант –
блажени години –
rock-n-roll-ът беше млад.

И ето – минаха години
rock-n-roll-ът не умря,
само Созопол, струва ми се,
малко застаря.
Всъщност не, стана курорт,
и предлага хотелски комфорт.
Блажени години –
rock-n-roll-ът беше млад.

И сега когато идва
краят на песента,
когато rock-n-roll-ът
ни върна в младостта,
нека всички пляскат с ръце!
Благодаря ви от все сърце!
Блажени години –
rock-n-roll-ът беше млад!